Драконът

Не е лесно да си дракон.

Да си бодлив, голям, с огромни зъби, дълга опашка и изпепеляващ гняв.

Да те гонят непрестанно и всеки да иска да се сражава с теб.

Да плашат децата с теб.

Ти да си винаги “крадеца на ябълките”.

Ти да си винаги унищожителя в приказките.

Да те ловуват за трофей над камимата.

И тогава решаваш, че ти стига.

Скриваш се, така, че никой да не може да те види.

Тогава няма кой да краде златните ябълки.

Няма кой да краде момите.

Няма кой да изпепелява градовете.

И тогава хората разбират колко си им важен ти.

Ти си балансът, който хората не знаят, че пазиш.

Ти си причината за хорското разреждане на тяхната мрачна енергия.

Ти им даваш шанс да се освободят от страховете си.

Ти им даваш възможност да бъдат жертви. А хората имат нужда от това.

Ти си причината да има герои. Ако теб те няма, няма кого да следват масите.

Така, че ако ти си един дракон и четеш това, то просто се дръпни и си почини. Седни и се съсредоточи над себе си.

Хората сами ще те повикат да си поиграете.